За мен

Казвам се Стефан Кънев
Завършил съм медицина в Медицински университет гр. Варна през 1996 г., където получих основата, върху която да стъпя по пътя към неконвенционалните методи за лечение и благоприятно въздействие върху здравето.
Хомеопатична терапия – Свободен факултет към МУ – София
Магистър класическа хомеопатия – НСА – София
Магистър по туризъм - Великотърновски университет
Ирисова диагностика – „Рациомед” – София
Масаж – Учебен център по масаж „RM” – София
Рейки 1-во, 2-ро и 3-то ниво при Рейки учител Норберт Линднер – Берлин
Рейки линия:
Микао Усуи - Чийиро Хаяши - Хавайо Таката - Филис Лей Фурумото - Премюк - Упасана - Рей Петер - Джей Дж. Фалк - Ингрид Айхбергер - Ерик Майер - Норберт Линднер - Стефан Кънев
Шингон Рейки 1-во и 2-ро ниво при Шингон-Рейки учител д-р Марк Хозак
Рейки линия:
Микао Усуи - Каничи Такетоми - Кимико Кояма - Хироши Дой - Пикер - Марк Хозак - Стефан Кънев
Гендай Рейки-хо 1-во, 2-ро, 3-то и 4-то ниво при Гендай Рейки-хо учители Хироко Касахара и Йозеф Хилгер - Кьолн, Германия
Рейки линия:
Микао Усуи - Каничи Такетоми - Кимико Кояма - Хироши Дой - Хироко Касахара - Стефан Кънев
Микао Усуи - Чийиро Хаяши - Хавайо Таката - Филис Фуромото Лей - Йозеф Хилгер* - Стефан Кънев
* Йозеф Хилгер е ученик и на Хироко Касахара
Енергийно изправяне на гръбначния стълб при Констанце Файхтингер – Берлин
Традиционно баене при Регина Ципфел
Трансперсонална психология и психотерапия – предстои ми дипломиране
Родова терапия - родов терапевт от Школата на Аида Марковска

От 2004 г. се занимавам с водене на Рейки-семинари, което е една прекрасна възможност за среща и общуване с различни хора и съдби. Провеждам също и семинари за Енергийно изправяне на гръбначния стълб и Традиционно баене.
Работата с Рейки енергията даде нов смисъл на живота ми, помогна ми да преоткрия и приема себе си, да живея, да се радвам и да обичам тук и сега.
Член съм на ProReiki - професионална асоциация в Германия на Рейки-практикуващите. През 2018 г. участие на годишния конгрес на ProReiki с доклад.
От 2020 г. съм сертифициран от ProReiki Рейки-преподавател.
От 2013 г. редовно участие на годишните Рейки конференции в Германия, а от 2015 г. участвам с доклади и практически семинари.
Съучредител и член на сдружение "Рейки федерация - България"

И нещо, което ще Ви даде по-добра представа за мен:

Изгрев

Безброй звезди трепкаха по необятното небе в топлата юнска вечер.
Изпитвах леко вълнение от предстоящото нощно изкачване в планината до седемте Рилски езера.
Нощта скриваше стръмният път по склона нагоре. Единствено чуруликането на будните по това време птички проникваше през тишината на мрака. Първите няколко метра по стръмния склон ускориха ударите на сърцето ми, а дробовете ми не успяваха да вдишат докрай чистия планински въздух. Светлината на фенерчето подскачаше и танцуваше безгрижно между камъчетата по пътя и все едно ми казваше, че да изкачиш този склон е най-обикновена детска игра. Колкото повече път оставаше зад мен, толкова по-лесно ставаше изкачването нагоре. Очите ми постепенно привикнаха към мрака и булото на нощта не успяваше вече да прикрие целия пейзаж, състоящ се от стръмен, постлан с множество камъни път, обграден от двете страни с високи иглолистни дървета, върховете на които бяха устремени нагоре към звездното небе. Съзнанието ми се освободи от всички мисли. Тялото ми се отпусна в прегръдката на нощта и изкачването нагоре ставаше все по-лесно и по-лесно. С всяка глътка нощен въздух вдишвах красота и спокойствие, които се разстилаха по цялото ми тяло. Кратките паузи не бяха за почивка от физическа умора, а възможност да вдигна нагоре глава и спокойно да съзерцавам небето, звездите, Млечния път. Опитвах се да разчета текст на неразбираем за мен език. Хаотично разпръснатите на пръв поглед звезди, описваха най-различни фигури и знаци по небето. Когато стигнах хижата, разположена в края на пътя по склона нагоре, забелязах, че броят на звездите постепенно започва да намалява. Много далеч на хоризонта нощта постепенно започваше да отстъпва пред наближаващото утро. За първи път усетих хлад по ръцете си, което ми напомни за ранния час и височината в планината. Оставаше ми още толкова път до крайната ми цел – езерото „Окото”.
Времето по стръмната пътека от хижата нагоре мина неусетно. Зад гърба ми хоризонтът ставаше все по-светъл и постепенно започна да се обагря в червено-оранжеви цветове. Песента на птичките продължаваше да оглася тишината, ароматът на чист планински въздух да изпълва дробовете ми, а тялото ми да попива красота и спокойствие. Хълмовете, сгушили в прегръдката си малкото останал от зимата сняг, бяха притаили дъх пред гледката, която се разкриваше на хоризонта пред тях. Звездите се бяха скрили за почивка зад светлината на зараждащия се нов ден. Най-упоритите от тях продължаваха да мерят сили между отстъпващата нощ и настъпващия ден. Хоризонтът заприлича на палитра, на която художникът си беше подредил боите по цветове в хоризонтални, преливащи се един в друг редове от тъмно червено до тъмно лилаво, преминавайки през всички цветове на дъгата. Четката на Майката природа разстилаше цвят след цвят по цялата земя, докъдето й стигаше ръката чак до срещуположния хоризонт, където бяха разположени хълмовете, в подножието на които се намираха петте езера, а високо от човешкия поглед бяха сгушили най-горните две.
Постепенно започна да ми се завива свят, не знаех на коя страна да погледна по-напред. По равната пътека дишах по трудно и сърцето ми биеше по-бързо и силно, отколкото при изкачването на стръмните склонове. Дъхът ми спираше пред тези гледки с надеждата очите ми да задържат по-дълго мига. Цветовете ставаха все по-ярки и заедно с това се засилваше вълнението ми от предстоящото раждане на новия ден. Спирах да дишам, вперил поглед в далечината, за да не изпусна онзи кратък миг, в който първият слънчев лъч ще блесне на хоризонта и ще бележи началото на новия ден. Всичко около мен беше обагрено в златисто. Да наблюдаваш процеса на раждане - появата на нов живот, да присъстваш на този миг сътворение е вълшебство, което за мен е непосилно да се опише, да се предаде с думи. Сега, когато затворя очи и сложа ръка на сърцето си, мога да изпитам отново същото вълнение, да преживея отново и отново това съвършенство, да се потопя и да се разтворя в тази магия, но не мога да облека в думи нито картината, нито чувствата. Вдишвайки красотата на онзи миг, вдишах и бленувания първи слънчев лъч...
Първият слънчев лъч, последван от още множество лъчи, все едно образуваха стълба по склона нагоре към шестото езеро, по която се изкачих почти неусетно, за да кажа от тази височина:
„Добро утро, Слънце!”
„Добро утро, Нов ден!”
„Добро утро, Съвършенство!”
Тук трябваше да потисна сълзите си, за да не замъглят и за секунда картината, в която се разтварях в този момент на фона на звучната тишина и нежното пригласяне от песента на птиците и жуженето на насекомите.
Дълбок поклон пред това величие, почти цялото все още обвито в лед. Потопих ръка във водата на езерото и го поздравих:
„Благодаря ти, вода! Обичам те, вода! Благодаря ти, вода! Обичам те, вода! Благодаря ти, вода! Обичам те, вода!”

"Всички искате светът вън от вас да се оправи.
Светът вътре у вас трябва да се оправи."

Петър Дънов